С възрастта у все от нас се променя метаболизмът
Около метаболизма витаят различни митове и митове. Някои се оправдават с него, когато качат повече килограми, други пък се хвалят с него, в случай че ядат доста и това изобщо не им проличава.
Ново проучване на учени от Pennington Biomedical пък подчертава върху метаболитните върхове и спадове в живота на човек - от раждането до старостта. Според него скоростта, с която изгаряме калории, в действителност доближава своя пик доста по-рано и стартира неизбежния си спад по-късно, в сравнение с си мислим.
Изследователите проучват данни за междинните калории, изгорени от повече от 6600 души, до момента в който правят нормалните си ежедневни действия. Възрастта на участниците варира от една седмица до 95 години и те живеят в 29 разнообразни страни.
Прави се значимото конкретизиране, че силата, която тялото ни използва за главните витални функционалности като дишане, храносмилане и изпомпване на кръв, съставляват единствено сред 50 и 70% от калориите, които изгаряме всеки ден. А тук се вземат поради и тези, които изразходваме, с цел да вършим всичко останало.
И в случай че до момента сме считали, че по време на младежките си години, най-много през 20-те, капацитетът за изгаряне на калории ни е бил най-голям, то учените го опровергават. Данните от разбора демонстрират, че бебетата имат най-висока метаболитна активност.
Енергийните потребности нарастват през първите 12 месеца от живота. До първия си рожден ден бебетата изгарят калориите с 50% по-бързо по отношение на размера на тялото си спрямо възрастните.
След първичния скок в ранна детска възраст, метаболизмът на човек се забавя с към 3% всяка година до 20-те години, когато доближава ново устойчиво положение. А бързият напредък в юношеството не води до увеличение на дневните потребности от калории, считат учените.
Друга изненада е, че метаболизмът ни се оказва най-стабилен в интервала сред 20-те и 50-те години. Тогава потребностите от калории не нарастват изключително. А обмяната на веществата стартира да бележи спад след 60-те години. Но забавянето е последователно, с към 0.7% годишно. Така човек на 90 се нуждае от 26% по-малко калории на ден, в сравнение с някой на междинна възраст.
Учените считат, че това се дължи на първо място на загубата на мускулна маса с напредването на възрастта, тъй като мускулите изгарят повече калории, в сравнение с мазнините. Но и самото действие на клетките се забавя след 60-годишна възраст, което също оказва влияние на необходимия калориен прием
Ново проучване на учени от Pennington Biomedical пък подчертава върху метаболитните върхове и спадове в живота на човек - от раждането до старостта. Според него скоростта, с която изгаряме калории, в действителност доближава своя пик доста по-рано и стартира неизбежния си спад по-късно, в сравнение с си мислим.
Изследователите проучват данни за междинните калории, изгорени от повече от 6600 души, до момента в който правят нормалните си ежедневни действия. Възрастта на участниците варира от една седмица до 95 години и те живеят в 29 разнообразни страни.
Прави се значимото конкретизиране, че силата, която тялото ни използва за главните витални функционалности като дишане, храносмилане и изпомпване на кръв, съставляват единствено сред 50 и 70% от калориите, които изгаряме всеки ден. А тук се вземат поради и тези, които изразходваме, с цел да вършим всичко останало.
И в случай че до момента сме считали, че по време на младежките си години, най-много през 20-те, капацитетът за изгаряне на калории ни е бил най-голям, то учените го опровергават. Данните от разбора демонстрират, че бебетата имат най-висока метаболитна активност.
Енергийните потребности нарастват през първите 12 месеца от живота. До първия си рожден ден бебетата изгарят калориите с 50% по-бързо по отношение на размера на тялото си спрямо възрастните.
След първичния скок в ранна детска възраст, метаболизмът на човек се забавя с към 3% всяка година до 20-те години, когато доближава ново устойчиво положение. А бързият напредък в юношеството не води до увеличение на дневните потребности от калории, считат учените.
Друга изненада е, че метаболизмът ни се оказва най-стабилен в интервала сред 20-те и 50-те години. Тогава потребностите от калории не нарастват изключително. А обмяната на веществата стартира да бележи спад след 60-те години. Но забавянето е последователно, с към 0.7% годишно. Така човек на 90 се нуждае от 26% по-малко калории на ден, в сравнение с някой на междинна възраст.
Учените считат, че това се дължи на първо място на загубата на мускулна маса с напредването на възрастта, тъй като мускулите изгарят повече калории, в сравнение с мазнините. Но и самото действие на клетките се забавя след 60-годишна възраст, което също оказва влияние на необходимия калориен прием
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ